Dec 25, 2010, 10:16 PM

Без вас

Poetry » Love

912 0 1

Виждах черната сянка пред себе си,
страх ме беше... сетих се за вас...
Очите ми бяха отворени,
докато всичко се разпадаше.
Момичето до слънцето изчезна,
само за да стъпи обратно на земята.
Несигурната вътре в мен викаше отново,
защото душата ми бе така празна
без най-талантливите хора на света...
Които от камъка направиха сърце,
а от сълзите – смях...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

poem_lady (Фери)

"...от камъка направиха сърце,
а от сълзите – смях..."

Много ми хареса! Поздрав и Весела Коледа!

2010-12-26T01:01:28+02:00

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0