prividenie95 (Привидение Иванова)
40 12
Dec 25, 2010, 10:16 PM

Без вас 

  Poetry » Love
642 0 1

Виждах черната сянка пред себе си,
страх ме беше... сетих се за вас...
Очите ми бяха отворени,
докато всичко се разпадаше.
Момичето до слънцето изчезна,
само за да стъпи обратно на земята.
Несигурната вътре в мен викаше отново,
защото душата ми бе така празна
без най-талантливите хора на света...
Които от камъка направиха сърце,
а от сълзите – смях...


© Привидение Иванова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "...от камъка направиха сърце,
    а от сълзите – смях..."

    Много ми хареса! Поздрав и Весела Коледа!
Random works
: ??:??