15 ago 2007, 10:38

БЕЗ ВЯРА

  Poesía
607 0 8
Ти пусна ли вярата в себе си
или на гвоздей я заби, да стене!?

Пося ли семена със луд цъфтеж
или ялови са всичките, защо!?

Утихна ли с изгубена душа,
или никога с криле не полетя!?

Впива ли устни до лудост чак
или тля, гасна без страст!?

Посрещна ли Амур с поклон
или разпна и него, без стон!?

Дръзна ли да тръгнеш, състрадателен, на път
или за теб изкачването на Йерусалим е само мит!?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...