28 jun 2017, 9:02

Без заглавие

499 3 0

               Без заглавие

 

Една сълза - разплакано момиче.

Една любов - след огън пепелта.

Една следа - умиращо кокиче.

Един живот - пресъхваща река.

 

Вятърът - въздишка на обречен,

безкраен път - нестихваща тъга.

Заглъхнал вик към хоризонт далечен,

и само ти си пътник във нощта.

 

А тишината като дъжд проливен

за миг не спира, все вали, вали.

Само облаците тъй умират -

без любов, без обич, без мечти!

 

20.04.94г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...