Без заглавие

Poesía » De amor

502 3 0

Без заглавие

Една сълза - разплакано момиче.

Една любов - след огън пепелта.

Една следа - умиращо кокиче.

Един живот - пресъхваща река.

Вятърът - въздишка на обречен,

безкраен път - нестихваща тъга.

Заглъхнал вик към хоризонт далечен,

и само ти си пътник във нощта.

А тишината като дъжд проливен

за миг не спира, все вали, вали.

Само облаците тъй умират -

без любов, без обич, без мечти!

20.04.94г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0