Без заглавие
Без заглавие
Една сълза - разплакано момиче.
Една любов - след огън пепелта.
Една следа - умиращо кокиче.
Един живот - пресъхваща река.
Вятърът - въздишка на обречен,
безкраен път - нестихваща тъга.
Заглъхнал вик към хоризонт далечен,
и само ти си пътник във нощта.
А тишината като дъжд проливен
за миг не спира, все вали, вали.
Само облаците тъй умират -
без любов, без обич, без мечти!
20.04.94г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
