Без заглавие
Една сълза - разплакано момиче.
Една любов - след огън пепелта.
Една следа - умиращо кокиче.
Един живот - пресъхваща река.
Вятърът - въздишка на обречен,
безкраен път - нестихваща тъга.
Заглъхнал вик към хоризонт далечен,
и само ти си пътник във нощта.
А тишината като дъжд проливен
за миг не спира, все вали, вали.
Само облаците тъй умират -
без любов, без обич, без мечти!
20.04.94г.
© Георги Иванов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
