29 jul 2019, 0:21

Без заглавие

574 0 0

Жив съм, но не мога да те разлюбя,
помня времето, когато беше друга.

 

Бяхме влюбени, щастливи, опиянени.
Бяхме, бяхме, но вече сме си само някви.

 

Продадохме душите си, все едно бе само ден,
Убивахме мечтите - да си заедно със мен.

 

Минаха се дни, месеци дори, но пак те мисля,
Разбрах, че вечни спомени, не се забравяха.

 

Отмина времето, когато мислехме за нас,

вече всичко свърши, днес, точно в този час.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Самуил Минчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...