29 jul 2019, 0:21

Без заглавие

576 0 0

Жив съм, но не мога да те разлюбя,
помня времето, когато беше друга.

 

Бяхме влюбени, щастливи, опиянени.
Бяхме, бяхме, но вече сме си само някви.

 

Продадохме душите си, все едно бе само ден,
Убивахме мечтите - да си заедно със мен.

 

Минаха се дни, месеци дори, но пак те мисля,
Разбрах, че вечни спомени, не се забравяха.

 

Отмина времето, когато мислехме за нас,

вече всичко свърши, днес, точно в този час.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Самуил Минчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....