29 июл. 2019 г., 00:21

Без заглавие

573 0 0

Жив съм, но не мога да те разлюбя,
помня времето, когато беше друга.

 

Бяхме влюбени, щастливи, опиянени.
Бяхме, бяхме, но вече сме си само някви.

 

Продадохме душите си, все едно бе само ден,
Убивахме мечтите - да си заедно със мен.

 

Минаха се дни, месеци дори, но пак те мисля,
Разбрах, че вечни спомени, не се забравяха.

 

Отмина времето, когато мислехме за нас,

вече всичко свърши, днес, точно в този час.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Самуил Минчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....