Jul 29, 2019, 12:21 AM

Без заглавие 

  Poetry » Love
343 0 0

Жив съм, но не мога да те разлюбя,
помня времето, когато беше друга.

 

Бяхме влюбени, щастливи, опиянени.
Бяхме, бяхме, но вече сме си само някви.

 

Продадохме душите си, все едно бе само ден,
Убивахме мечтите - да си заедно със мен.

 

Минаха се дни, месеци дори, но пак те мисля,
Разбрах, че вечни спомени, не се забравяха.

 

Отмина времето, когато мислехме за нас,

вече всичко свърши, днес, точно в този час.

© Самуил Минчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??