Без заглавие
575
0
0
Жив съм, но не мога да те разлюбя,
помня времето, когато беше друга.
Бяхме влюбени, щастливи, опиянени.
Бяхме, бяхме, но вече сме си само някви.
Продадохме душите си, все едно бе само ден,
Убивахме мечтите - да си заедно със мен.
Минаха се дни, месеци дори, но пак те мисля,
Разбрах, че вечни спомени, не се забравяха.
Отмина времето, когато мислехме за нас,
вече всичко свърши, днес, точно в този час.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Самуил Минчев Всички права запазени
