29.07.2019 г., 0:21

Без заглавие

578 0 0

Жив съм, но не мога да те разлюбя,
помня времето, когато беше друга.

 

Бяхме влюбени, щастливи, опиянени.
Бяхме, бяхме, но вече сме си само някви.

 

Продадохме душите си, все едно бе само ден,
Убивахме мечтите - да си заедно със мен.

 

Минаха се дни, месеци дори, но пак те мисля,
Разбрах, че вечни спомени, не се забравяха.

 

Отмина времето, когато мислехме за нас,

вече всичко свърши, днес, точно в този час.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Самуил Минчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...