18 ene 2018, 10:25  

Кратък миг

  Poesía
573 0 2

  Изблъскваше ни пак тълпа от хóра

  с неспирно ръкомахащи ръце,

  по устните ми тръпнеше умора

  след твърде дългото очакване.

  

  Зовеше зад гърба ми друга обич,

  не нея търсех в твоите очи,

  не можех да я побера във скоби,

  че все пак съществуваше, а ти

  

   бе само кратък миг от мойта вечер,

   прегърната от болката по теб.

   Усмивката ти боядиса по-чер

   света ми - неизбродна степ.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...