Кратък миг
Изблъскваше ни пак тълпа от хóра
с неспирно ръкомахащи ръце,
по устните ми тръпнеше умора
след твърде дългото очакване.
Зовеше зад гърба ми друга обич,
не нея търсех в твоите очи,
не можех да я побера във скоби,
че все пак съществуваше, а ти
бе само кратък миг от мойта вечер,
прегърната от болката по теб.
Усмивката ти боядиса по-чер
света ми - неизбродна степ.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени
