Без заглавие
В лято беше – така и остана,
овдовя планината и тате.
Есен идваше – тиха, с премяна,
от която измръзват крилата.
На сирак онзи миг заприлича
и на лист от дървото отронен,
и на сън чакан, но необичан,
и на ангел от рая прогонен.
Овдовя от молитви и храма,
а летата ми – дните рождени,
в тях изливам тъгата по мама
във море от сълзи, но нетленни.
Продължавам, но чака ни зима
от септември до първото зрънце.
Овдовя планината и взима
и последното мамино слънце.
В лято беше, така и остана,
замъглено в на юни зениците,
до септември с отворена рана
и до края с последната птица.
Този месец мама щеше да навърши 70 години ...
© Анастасия Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Между думите се чуват хлиповете на сърцето ти... Затрогваща творба, Стаси!🌹 Мир на праха на майчицата ти...
-
Как добре те разбирам... Изплакан стих... Докосващ...
-
Благодаря от сърце, прекрасни хора сте!
-
Прегръщам те!
-
Много искрено и много стойностно!
-
Посвещение, написано с голяма любов и болка. Мир на душата й!
-
Изразителен повик,тиха молитва, дълбока рана в душата, като липса и опора...
Такова усещане изживявам и до днес, когато си отиде от този свят мама...
Моите почитания към теб.
Поклон! -
Благодаря ви отново, думите са лек за мен, бъдете благословени!
-
Много истински и силен стих. И както е написала Пепи, тя наистина би се гордяла с теб...Прегръдка от мен.
-
Благодаря, че се отбихте при мен, днес е хубав празник, бъдете здрави!
-
Силен стих! Майка ти би се гордяла!
-
Като през хлипане. Стяга за гърлото. Наситено с чувства стихотворение.
-
Благодаря приятели за вниманието!
-
Тежък стих - стяга гърлото...
Прегръдка и от мен. -
Труден стих...И за четене, и за писане.
-
Съчувствам ти!
Стихът е трогателен!
Прегръдка, Ани.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
