anastasia73 (Анастасия)
30 101
17 сент. 2020 г., 12:58

Без заглавие 

  Поэзия » Другая
1209 12 16

В лято беше – така и остана,

овдовя планината и тате.

Есен идваше – тиха, с премяна,

от която измръзват крилата.

 

На сирак онзи миг заприлича

и на лист от дървото отронен,

и на сън чакан, но необичан,

и на ангел от рая прогонен.

 

Овдовя от молитви и храма,

а летата ми – дните рождени,

в тях изливам тъгата по мама

във море от сълзи, но нетленни.

 

Продължавам, но чака ни зима

от септември до първото зрънце.

Овдовя планината и взима

и последното мамино слънце.

 

В лято беше, така и остана,

замъглено в на юни зениците,

до септември с отворена рана

и до края с последната птица.

 

Този месец мама щеше да навърши 70 години ...

© Анастасия Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Между думите се чуват хлиповете на сърцето ти... Затрогваща творба, Стаси!🌹 Мир на праха на майчицата ти...
  • Как добре те разбирам... Изплакан стих... Докосващ...
  • Благодаря от сърце, прекрасни хора сте!
  • Прегръщам те!
  • Много искрено и много стойностно!
  • Посвещение, написано с голяма любов и болка. Мир на душата й!
  • Изразителен повик,тиха молитва, дълбока рана в душата, като липса и опора...
    Такова усещане изживявам и до днес, когато си отиде от този свят мама...
    Моите почитания към теб.
    Поклон!
  • Благодаря ви отново, думите са лек за мен, бъдете благословени!
  • Много истински и силен стих. И както е написала Пепи, тя наистина би се гордяла с теб...Прегръдка от мен.
  • Благодаря, че се отбихте при мен, днес е хубав празник, бъдете здрави!
  • Силен стих! Майка ти би се гордяла!
  • Като през хлипане. Стяга за гърлото. Наситено с чувства стихотворение.
  • Благодаря приятели за вниманието!
  • Тежък стих - стяга гърлото...
    Прегръдка и от мен.
  • Труден стих...И за четене, и за писане.
  • Съчувствам ти!
    Стихът е трогателен!
    Прегръдка, Ани.
Предложения
: ??:??