Един ден, облечен във еднообразие...

Един ден, облечен във еднообразие
След него идва друг и той е скромен
Третият се украсил за разнобразие
С един малък, неуморен, весел спомен. 

На опашка дълга, чинно подредени
Дни различни чакат своя ред. 
И изглеждат твърдо убедени
Че винаги е най-добре да си отпред

И създава се известна смешна суматоха
Един работен ден все напред се бута
Изпреварва друг, решен да е пройдоха
А също и такъв нарамил две канута. 

Доста по-назад, в сянката стои
Един спокоен, тих и топъл ден 
Редът му все не идва и ето че, уви
Отново е изместен от ден като овен

И така редуват се безспирно 
Дни работни, лековати, скучни
Времето изнизва се така ефирно
Изчезва някъде из ливади тучни. 

А този топъл ден е тъй прекрасен
Спокоен, изпълнен с цветни аромати
И видимо, изглежда е съгласен
Щедро да раздава ласки чудновати

Дали ще дойде неговият ред
Дали ще съуме да изчака с лекота
Или ще изчезне като кубче лед
Оставено в чаша пълна с празнота