Aug 23, 2025, 9:16 AM  

Един ден, облечен във еднообразие...

226 0 1

Един ден, облечен във еднообразие
След него идва друг и той е скромен
Третият се украсил за разнобразие
С един малък, неуморен, весел спомен. 

 

На опашка дълга, чинно подредени
Дни различни чакат своя ред. 
И изглеждат твърдо убедени
Че винаги е най-добре да си отпред

 

И създава се известна смешна суматоха
Един работен ден все напред се бута
Изпреварва друг, решен да е пройдоха
А също и такъв нарамил две канута. 

 

Доста по-назад, в сянката стои
Един спокоен, тих и топъл ден 
Редът му все не идва и ето че, уви
Отново е изместен от ден като овен

 

И така редуват се безспирно 
Дни работни, лековати, скучни
Времето изнизва се така ефирно
Изчезва някъде из ливади тучни. 

 

А този топъл ден е тъй прекрасен
Спокоен, изпълнен с цветни аромати
И видимо, изглежда е съгласен
Щедро да раздава ласки чудновати

 

Дали ще дойде неговият ред
Дали ще съуме да изчака с лекота
Или ще изчезне като кубче лед
Оставено в чаша пълна с празнота

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Alef All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми идеята и стихотворението!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...