10 may 2015, 14:45  

Без заглавие

  Poesía » Otra
536 0 11

 

 

                  

 

                                  Виж вятърът далече гони листи,

                                  и облаците пръска с рамена

                                  и вместо пътека да разчисти –

                                  през мен премина и не ме позна.

 

 

                                  За полет пак крилети си разтворих –

                                  ще те догоня, с теб ще полетя

                                  и с порив луд пространството разпорих.

                                  Не ще пропусна сетната мечта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Йонка, Ваня Николова - благодаря ви за чудесните коментари!Те ме стимулират и крепят самочувствието. Знам, че с тях не съм сама.
    Поздравявам ви и ви пожелавам нов ползотворен ден!
    Ведро настроение!
  • "И облаците пръска с рамена"Много образно и с малко думи казани много неща.Браво Стойне
  • Ваня, Исмаил, Руми - благодаря ви за позитивните коментари и
    най.вече ви благодаря за вниманието. Коментарите, когато си заслужава могат и не все.ки път да бъдат добри, но вниманието говори за друго - че човек не е сам.
    Поздравление за всички от сърце и ведър ден!
  • Стойне, оптимизмът в твоите стихотворения ми харесва много:
    "За полет пак крилети си разтворих –
    ще те догоня, с теб ще полетя"...
    Човек винаги трябва да се бори за своите мечти, а какво по-хубаво от това, ако успееш да догониш вятъра и да полетиш заедно с него!
    Прекрасно е, поздрави и от мен!
  • Поздравления, Стойна, за поредния ти хубав стих!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...