May 10, 2015, 2:45 PM  

Без заглавие

  Poetry » Other
537 0 11

 

 

                  

 

                                  Виж вятърът далече гони листи,

                                  и облаците пръска с рамена

                                  и вместо пътека да разчисти –

                                  през мен премина и не ме позна.

 

 

                                  За полет пак крилети си разтворих –

                                  ще те догоня, с теб ще полетя

                                  и с порив луд пространството разпорих.

                                  Не ще пропусна сетната мечта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойна Димова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Йонка, Ваня Николова - благодаря ви за чудесните коментари!Те ме стимулират и крепят самочувствието. Знам, че с тях не съм сама.
    Поздравявам ви и ви пожелавам нов ползотворен ден!
    Ведро настроение!
  • "И облаците пръска с рамена"Много образно и с малко думи казани много неща.Браво Стойне
  • Ваня, Исмаил, Руми - благодаря ви за позитивните коментари и
    най.вече ви благодаря за вниманието. Коментарите, когато си заслужава могат и не все.ки път да бъдат добри, но вниманието говори за друго - че човек не е сам.
    Поздравление за всички от сърце и ведър ден!
  • Стойне, оптимизмът в твоите стихотворения ми харесва много:
    "За полет пак крилети си разтворих –
    ще те догоня, с теб ще полетя"...
    Човек винаги трябва да се бори за своите мечти, а какво по-хубаво от това, ако успееш да догониш вятъра и да полетиш заедно с него!
    Прекрасно е, поздрави и от мен!
  • Поздравления, Стойна, за поредния ти хубав стих!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...