May 10, 2015, 2:45 PM  

Без заглавие

  Poetry » Other
539 0 11

 

 

                  

 

                                  Виж вятърът далече гони листи,

                                  и облаците пръска с рамена

                                  и вместо пътека да разчисти –

                                  през мен премина и не ме позна.

 

 

                                  За полет пак крилети си разтворих –

                                  ще те догоня, с теб ще полетя

                                  и с порив луд пространството разпорих.

                                  Не ще пропусна сетната мечта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойна Димова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Йонка, Ваня Николова - благодаря ви за чудесните коментари!Те ме стимулират и крепят самочувствието. Знам, че с тях не съм сама.
    Поздравявам ви и ви пожелавам нов ползотворен ден!
    Ведро настроение!
  • "И облаците пръска с рамена"Много образно и с малко думи казани много неща.Браво Стойне
  • Ваня, Исмаил, Руми - благодаря ви за позитивните коментари и
    най.вече ви благодаря за вниманието. Коментарите, когато си заслужава могат и не все.ки път да бъдат добри, но вниманието говори за друго - че човек не е сам.
    Поздравление за всички от сърце и ведър ден!
  • Стойне, оптимизмът в твоите стихотворения ми харесва много:
    "За полет пак крилети си разтворих –
    ще те догоня, с теб ще полетя"...
    Човек винаги трябва да се бори за своите мечти, а какво по-хубаво от това, ако успееш да догониш вятъра и да полетиш заедно с него!
    Прекрасно е, поздрави и от мен!
  • Поздравления, Стойна, за поредния ти хубав стих!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...