10.05.2015 г., 14:45  

Без заглавие

531 0 11

 

 

                  

 

                                  Виж вятърът далече гони листи,

                                  и облаците пръска с рамена

                                  и вместо пътека да разчисти –

                                  през мен премина и не ме позна.

 

 

                                  За полет пак крилети си разтворих –

                                  ще те догоня, с теб ще полетя

                                  и с порив луд пространството разпорих.

                                  Не ще пропусна сетната мечта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойна Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Йонка, Ваня Николова - благодаря ви за чудесните коментари!Те ме стимулират и крепят самочувствието. Знам, че с тях не съм сама.
    Поздравявам ви и ви пожелавам нов ползотворен ден!
    Ведро настроение!
  • "И облаците пръска с рамена"Много образно и с малко думи казани много неща.Браво Стойне
  • Ваня, Исмаил, Руми - благодаря ви за позитивните коментари и
    най.вече ви благодаря за вниманието. Коментарите, когато си заслужава могат и не все.ки път да бъдат добри, но вниманието говори за друго - че човек не е сам.
    Поздравление за всички от сърце и ведър ден!
  • Стойне, оптимизмът в твоите стихотворения ми харесва много:
    "За полет пак крилети си разтворих –
    ще те догоня, с теб ще полетя"...
    Човек винаги трябва да се бори за своите мечти, а какво по-хубаво от това, ако успееш да догониш вятъра и да полетиш заедно с него!
    Прекрасно е, поздрави и от мен!
  • Поздравления, Стойна, за поредния ти хубав стих!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...