6 sept 2009, 16:42

Без заглавие

  Poesía
769 0 6

Безцветен и плосък, рекламно тотален
по американски тертип,
стерилен, реален, забързан, канален
с душица - компютърен чип,

закусва набързо със два-три живота,
подправени с черен пипер...
Светът е нормален, поетите - хора,
със малко сгрешен софтуер.

Те търсят любов и превръщат земята
в красива, горяща звезда
познала с целувка как литва душата...
Но права си, мила: какво от това?

Пулим се мъдро сред етикети,
встрани от световния ред
и кихаме дружно, писател с поети
с вересии и без интернет.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бисер Бойчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...