Sep 6, 2009, 4:42 PM

Без заглавие

  Poetry
764 0 6

Безцветен и плосък, рекламно тотален
по американски тертип,
стерилен, реален, забързан, канален
с душица - компютърен чип,

закусва набързо със два-три живота,
подправени с черен пипер...
Светът е нормален, поетите - хора,
със малко сгрешен софтуер.

Те търсят любов и превръщат земята
в красива, горяща звезда
познала с целувка как литва душата...
Но права си, мила: какво от това?

Пулим се мъдро сред етикети,
встрани от световния ред
и кихаме дружно, писател с поети
с вересии и без интернет.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бисер Бойчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...