6.09.2009 г., 16:42

Без заглавие

766 0 6

Безцветен и плосък, рекламно тотален
по американски тертип,
стерилен, реален, забързан, канален
с душица - компютърен чип,

закусва набързо със два-три живота,
подправени с черен пипер...
Светът е нормален, поетите - хора,
със малко сгрешен софтуер.

Те търсят любов и превръщат земята
в красива, горяща звезда
познала с целувка как литва душата...
Но права си, мила: какво от това?

Пулим се мъдро сред етикети,
встрани от световния ред
и кихаме дружно, писател с поети
с вересии и без интернет.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бисер Бойчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...