7 feb 2010, 22:09

Без заглавие 

  Poesía » Otra
938 0 9

Морето в очите ми пак е зелено
и бягат през него зелени вълни,
а някъде много високо над мене
блещукат неистово млади звезди.

 

Косите ми стават мастилено тъмни
и улици спъват се в нощния мрак,
а бързо нагоре по покриви стръмни
катерят се детските сънища пак,

 

далече изчезват завеси, театър
и всички актьори се стапят в нощта,
оставам единствено с пъстрия вятър
да слушаме будната синя Луна.

© Тайна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??