Без заглавие
Морето в очите ми пак е зелено
и бягат през него зелени вълни,
а някъде много високо над мене
блещукат неистово млади звезди.
Косите ми стават мастилено тъмни
и улици спъват се в нощния мрак,
а бързо нагоре по покриви стръмни
катерят се детските сънища пак,
далече изчезват завеси, театър
и всички актьори се стапят в нощта,
оставам единствено с пъстрия вятър
да слушаме будната синя Луна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тайна Всички права запазени
