Feb 7, 2010, 10:09 PM

Без заглавие

  Poetry » Other
1.3K 0 9

Морето в очите ми пак е зелено
и бягат през него зелени вълни,
а някъде много високо над мене
блещукат неистово млади звезди.

 

Косите ми стават мастилено тъмни
и улици спъват се в нощния мрак,
а бързо нагоре по покриви стръмни
катерят се детските сънища пак,

 

далече изчезват завеси, театър
и всички актьори се стапят в нощта,
оставам единствено с пъстрия вятър
да слушаме будната синя Луна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тайна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...