Feb 7, 2010, 10:09 PM

Без заглавие 

  Poetry » Other
948 0 9

Морето в очите ми пак е зелено
и бягат през него зелени вълни,
а някъде много високо над мене
блещукат неистово млади звезди.

 

Косите ми стават мастилено тъмни
и улици спъват се в нощния мрак,
а бързо нагоре по покриви стръмни
катерят се детските сънища пак,

 

далече изчезват завеси, театър
и всички актьори се стапят в нощта,
оставам единствено с пъстрия вятър
да слушаме будната синя Луна.

© Тайна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??