Морето в очите ми пак е зелено
и бягат през него зелени вълни,
а някъде много високо над мене
блещукат неистово млади звезди.
Косите ми стават мастилено тъмни
и улици спъват се в нощния мрак,
а бързо нагоре по покриви стръмни
катерят се детските сънища пак,
далече изчезват завеси, театър
и всички актьори се стапят в нощта,
оставам единствено с пъстрия вятър
да слушаме будната синя Луна.
© Тайна All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
