Pastora (Иван Аргиров)
8 27
27 ago 2008, 7:40

Без заглавие 

  Poesía
817 0 7
Бавно се разхождам из душата си...
О, колко ми прилича тя на гробище.
Отдавна са изсъхнали венците
и гробовете са злокобно хлътнали
забравени навеки.

Погребал съм какво ли не от себе си.
Какво ли не животът ми е вземал...
Най-близките простреляха сърцето ми.
Срещу кого ли не
                                самият аз съм стрелял...

Душа като безкрайно гробище.
Отдавна мъртви са надеждата
и любовта, и вярата в доброто...
Отдавна мъртъв съм
                                         в коварната
и предрешена битка със живота...

Отдавна мъртъв съм!

© Иван Аргиров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??