Pastora (Иван Аргиров) Pastora (Иван Аргиров)
8
Aug 27, 2008, 7:40 AM

Без заглавие

  Poetry
1.1K 0 7
Бавно се разхождам из душата си...
О, колко ми прилича тя на гробище.
Отдавна са изсъхнали венците
и гробовете са злокобно хлътнали
забравени навеки.

Погребал съм какво ли не от себе си.
Какво ли не животът ми е вземал...
Най-близките простреляха сърцето ми.
Срещу кого ли не
                                самият аз съм стрелял...

Душа като безкрайно гробище.
Отдавна мъртви са надеждата
и любовта, и вярата в доброто...
Отдавна мъртъв съм
                                         в коварната
и предрешена битка със живота...

Отдавна мъртъв съм!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Аргиров All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0