Aug 27, 2008, 7:40 AM

Без заглавие 

  Poetry
795 0 7
Бавно се разхождам из душата си...
О, колко ми прилича тя на гробище.
Отдавна са изсъхнали венците
и гробовете са злокобно хлътнали
забравени навеки.

Погребал съм какво ли не от себе си.
Какво ли не животът ми е вземал...
Най-близките простреляха сърцето ми.
Срещу кого ли не
                                самият аз съм стрелял...

Душа като безкрайно гробище.
Отдавна мъртви са надеждата
и любовта, и вярата в доброто...
Отдавна мъртъв съм
                                         в коварната
и предрешена битка със живота...

Отдавна мъртъв съм!

© Иван Аргиров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??