6 ene 2016, 14:44

Без заглавие

380 0 2

Без заглавие

 

Живот... Минало време.
Метнах го на гърба.
Като износено стреме.
И тръгнах. По ръба.

 

Видях много радост.
През сълзи се смях.
За отминала младост.
За непростим грях.

 

... С тебе сме краски на цвят.
Не са ни нужни думи.
И се възпламеняват
зарядите помежду ни.

 

Във моето утре
твоето днес наднича.
И като предано кутре
в нозете ти коленича.

 

Много думи излях -
тирада невъзможна.
Затова ли не успях
заглавие да u сложа?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мари Елен- Даниела Стамова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...