Без заглавие
Без заглавие
Живот... Минало време.
Метнах го на гърба.
Като износено стреме.
И тръгнах. По ръба.
Видях много радост.
През сълзи се смях.
За отминала младост.
За непростим грях.
... С тебе сме краски на цвят.
Не са ни нужни думи.
И се възпламеняват
зарядите помежду ни.
Във моето утре
твоето днес наднича.
И като предано кутре
в нозете ти коленича.
Много думи излях -
тирада невъзможна.
Затова ли не успях
заглавие да u сложа?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени
