6.01.2016 г., 14:44 ч.

Без заглавие 

  Поезия » Любовна
226 0 2

Без заглавие

 

Живот... Минало време.
Метнах го на гърба.
Като износено стреме.
И тръгнах. По ръба.

 

Видях много радост.
През сълзи се смях.
За отминала младост.
За непростим грях.

 

... С тебе сме краски на цвят.
Не са ни нужни думи.
И се възпламеняват
зарядите помежду ни.

 

Във моето утре
твоето днес наднича.
И като предано кутре
в нозете ти коленича.

 

Много думи излях -
тирада невъзможна.
Затова ли не успях
заглавие да u сложа?

© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??