29 sept 2021, 9:52

Без заглавие или просто "към баба ми"

501 0 0

Спомням си,

баба ми казваше:

"Където и да ходиш, не се дели от стадото!"

Но бабо,

стадото ме прокудиха при вълците

А те облизаха раните ми

Бабо,

сега гледам как стадото пада в пропастта

Вълците странят,

защото виждат опасността

Пълно е с кожодери, бабо

Те чакаха точно това

Виждам, как предишни братя и сестри

одрани, оскубани, пребити,

вървят в редица

Привикнали с тази агония

възпроизвеждат ново потомство,

което да бъде изконсумирано,

докато те самите живеят

в пластмасов хабитат

Не се сърди, бабо

Вълците се изменихме

Вием около стадото,

за да го предпазим

Но падаме пребити

от критики и фалшиви ценности

Биваме заключвани зад решетки

Отрязват ни езиците и лапите

Искат да слушат само скимтенето ни

Но спокойно, бабо

С телата си ще запълним тези ями,

за да не може

стадото да пада в тях

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Maria Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...