Спомням си,
баба ми казваше:
"Където и да ходиш, не се дели от стадото!"
Но бабо,
стадото ме прокудиха при вълците
А те облизаха раните ми
Бабо,
сега гледам как стадото пада в пропастта
Вълците странят,
защото виждат опасността
Пълно е с кожодери, бабо
Те чакаха точно това
Виждам, как предишни братя и сестри
одрани, оскубани, пребити,
вървят в редица
Привикнали с тази агония
възпроизвеждат ново потомство,
което да бъде изконсумирано,
докато те самите живеят
в пластмасов хабитат
Не се сърди, бабо
Вълците се изменихме
Вием около стадото,
за да го предпазим
Но падаме пребити
от критики и фалшиви ценности
Биваме заключвани зад решетки
Отрязват ни езиците и лапите
Искат да слушат само скимтенето ни
Но спокойно, бабо
С телата си ще запълним тези ями,
за да не може
стадото да пада в тях
© Maria Всички права запазени