29.09.2021 г., 9:52

Без заглавие или просто "към баба ми"

495 0 0

Спомням си,

баба ми казваше:

"Където и да ходиш, не се дели от стадото!"

Но бабо,

стадото ме прокудиха при вълците

А те облизаха раните ми

Бабо,

сега гледам как стадото пада в пропастта

Вълците странят,

защото виждат опасността

Пълно е с кожодери, бабо

Те чакаха точно това

Виждам, как предишни братя и сестри

одрани, оскубани, пребити,

вървят в редица

Привикнали с тази агония

възпроизвеждат ново потомство,

което да бъде изконсумирано,

докато те самите живеят

в пластмасов хабитат

Не се сърди, бабо

Вълците се изменихме

Вием около стадото,

за да го предпазим

Но падаме пребити

от критики и фалшиви ценности

Биваме заключвани зад решетки

Отрязват ни езиците и лапите

Искат да слушат само скимтенето ни

Но спокойно, бабо

С телата си ще запълним тези ями,

за да не може

стадото да пада в тях

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...