Спомням си,

баба ми казваше:

"Където и да ходиш, не се дели от стадото!"

Но бабо,

стадото ме прокудиха при вълците

А те облизаха раните ми

Бабо,

сега гледам как стадото пада в пропастта

Вълците странят,

защото виждат опасността

Пълно е с кожодери, бабо

Те чакаха точно това

Виждам, как предишни братя и сестри

одрани, оскубани, пребити,

вървят в редица

Привикнали с тази агония

възпроизвеждат ново потомство,

което да бъде изконсумирано,

докато те самите живеят

в пластмасов хабитат

Не се сърди, бабо

Вълците се изменихме

Вием около стадото,

за да го предпазим

Но падаме пребити

от критики и фалшиви ценности

Биваме заключвани зад решетки

Отрязват ни езиците и лапите

Искат да слушат само скимтенето ни

Но спокойно, бабо

С телата си ще запълним тези ями,

за да не може

стадото да пада в тях