1 jun 2021, 17:08

Без захар (в думите)

  Poesía
849 13 12

Не чакам нищо. Просто сътворявам
реалността си. С двете си ръце.
Небрежна към провали и към слава,
вървя (и път избирам със сърце).

Не слушам нищо. Вечните злобари
морят напразно злите си езици.
По кожата ми лятно слънце пáри.
Усмихвам се (и чувам всички птици).

Не зная нищо. Звания и титли
за умните глави пазете, моля!
Край мен, когато вятърът прелита,
ме учи на живот (по моя воля).

Не питам нищо. Хиляди въпроси,
не ми заменят погледа в душите.
Мълча. На захар в думите, не нося.
Но помните ме (даже като спите).

Да, знам, че съм бодлива, невъзможна,
в петата трън и дяволски проклета...
А вие – съвършено благородните,
дано да ми простите (... греховете си)!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....