1.06.2021 г., 17:08

Без захар (в думите)

838 13 12

Не чакам нищо. Просто сътворявам
реалността си. С двете си ръце.
Небрежна към провали и към слава,
вървя (и път избирам със сърце).

Не слушам нищо. Вечните злобари
морят напразно злите си езици.
По кожата ми лятно слънце пáри.
Усмихвам се (и чувам всички птици).

Не зная нищо. Звания и титли
за умните глави пазете, моля!
Край мен, когато вятърът прелита,
ме учи на живот (по моя воля).

Не питам нищо. Хиляди въпроси,
не ми заменят погледа в душите.
Мълча. На захар в думите, не нося.
Но помните ме (даже като спите).

Да, знам, че съм бодлива, невъзможна,
в петата трън и дяволски проклета...
А вие – съвършено благородните,
дано да ми простите (... греховете си)!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...