13 abr 2017, 10:35

Без звук 

  Poesía » Civil
277 0 1

Без звук
отварям вратата.
Дочух
веднага тишината.
А в огледалото видях
усмихнато голямо момче.

 

Защо се смее
аз се попитах.
Как ли живее
на какво разчита.
Дали носи все още
доброто си сърце.

 

Виждам
уморено тяло.
Засмени очи
и чисто огледало.
Безброй мечти
в момчето оцеляло.

 

© Явор Перфанов Todos los derechos reservados

2017

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??