Без звук
отварям вратата.
Дочух
веднага тишината.
А в огледалото видях
усмихнато голямо момче.
Защо се смее
аз се попитах.
Как ли живее
на какво разчита.
Дали носи все още
доброто си сърце.
Виждам
уморено тяло.
Засмени очи
и чисто огледало.
Безброй мечти
в момчето оцеляло.
© Явор Перфанов Todos los derechos reservados