Apr 13, 2017, 10:35 AM

Без звук 

  Poetry » Civilian
279 0 1

Без звук
отварям вратата.
Дочух
веднага тишината.
А в огледалото видях
усмихнато голямо момче.

 

Защо се смее
аз се попитах.
Как ли живее
на какво разчита.
Дали носи все още
доброто си сърце.

 

Виждам
уморено тяло.
Засмени очи
и чисто огледало.
Безброй мечти
в момчето оцеляло.

 

© Явор Перфанов All rights reserved.

2017

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??