13.04.2017 г., 10:35 ч.

Без звук 

  Поезия » Гражданска
222 0 1

Без звук
отварям вратата.
Дочух
веднага тишината.
А в огледалото видях
усмихнато голямо момче.

 

Защо се смее
аз се попитах.
Как ли живее
на какво разчита.
Дали носи все още
доброто си сърце.

 

Виждам
уморено тяло.
Засмени очи
и чисто огледало.
Безброй мечти
в момчето оцеляло.

 

© Явор Перфанов Всички права запазени

2017

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??