stenli499 (Станислава)
291 2629
27 nov 2012, 11:03

Безбакшишно стихотворение 

  Poesía » De amor
599 0 8

-----

Дали заради чипия ми нос,
или пък неизменната усмивка —
мъжете ми сервират на поднос
сърцата си, в комплект със вино пивко.


Словата им белеят като сняг,
по-бели и от кърпата през лакът.
Очите им от сутрин чак до мрак
следят дланта ми — с пръсти да изщрака.

Но срещнах мъж — един такъв, висок...
И влюбих се, признавам — как да скрия!
Днес, без да имам нито час във ТОХ,
сервирам му сърцето си в тепсия.

Понякога пристига — за кафе —
и казвам си - усмихна ми се шансът!
Омеквам като плодово парфе,
политам като тапа от шампанско...

Но той си тръгва. Знам, ще дойде пак —
свободни, сепаретата го чакат.
И аз до тях ще чакам явен знак —
поръчката през пръсти да изщрака...

-----

© Станислава Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??