Остана на баира само църквата,
надвиснала над мрачната безбожност.
А долу в тишината стенат мъртвите,
погребани под прах и невъзможности.
И няма звук. Ни стон. Светът – застинал.
Молитвите – приседнали в гърлата.
Свещеникът и Господ се разминаха
в един-единствен миг на безвъзвратност.
Небето ли пропадна? Или къщите?
Така и не разбраха оцелелите,
които, побелели, се прегръщаха
на гроба на безсмъртната вселена…
Неведомите пътища се пръснаха
под удара на мощните Му пръсти!
И Господ си запази само църквата,
а Дяволът, разплакан се прекръсти!
© Руска Назърова Всички права запазени