11 feb 2009, 18:04

Безброй въпроси

591 0 4

   Вярвам, че повечето хора като мен си задават хиляди въпроси, дали някога ще

открием поне част от отговорите???

 

 

Каква е мойта мисия, се питам,

да дойда тук, на Майката Земя?

И мисля си, безцелно аз се скитам,

кога ще се завърна у дома?

 

А все се уча, все се просвещавам,

огромна школа е човешкият живот.

Вярвам в доброто, слаби защитавам,

трупам зрънца във Божия имот!

 

Така ме учиш - гладен да нахраня,

нещастен с думи нежни да теша

и правдата безкрайно аз да браня,

полека ребуса житейски да реша!

 

Като че ли е всичко толкоз ясно,

срещнах мъжа, от злото го спасих,

семейство ний създадохме и ето,

в децата нашто щастие открих!

 

А колко дълго с демони се борих

и толкоз слаба, без сили съм сега!

Врата към минало зад себе си затворих!

Ти дай ми сили напред да продължа!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Харизанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...