11.02.2009 г., 18:04

Безброй въпроси

589 0 4

   Вярвам, че повечето хора като мен си задават хиляди въпроси, дали някога ще

открием поне част от отговорите???

 

 

Каква е мойта мисия, се питам,

да дойда тук, на Майката Земя?

И мисля си, безцелно аз се скитам,

кога ще се завърна у дома?

 

А все се уча, все се просвещавам,

огромна школа е човешкият живот.

Вярвам в доброто, слаби защитавам,

трупам зрънца във Божия имот!

 

Така ме учиш - гладен да нахраня,

нещастен с думи нежни да теша

и правдата безкрайно аз да браня,

полека ребуса житейски да реша!

 

Като че ли е всичко толкоз ясно,

срещнах мъжа, от злото го спасих,

семейство ний създадохме и ето,

в децата нашто щастие открих!

 

А колко дълго с демони се борих

и толкоз слаба, без сили съм сега!

Врата към минало зад себе си затворих!

Ти дай ми сили напред да продължа!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Харизанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...