11 февр. 2009 г., 18:04

Безброй въпроси

592 0 4

   Вярвам, че повечето хора като мен си задават хиляди въпроси, дали някога ще

открием поне част от отговорите???

 

 

Каква е мойта мисия, се питам,

да дойда тук, на Майката Земя?

И мисля си, безцелно аз се скитам,

кога ще се завърна у дома?

 

А все се уча, все се просвещавам,

огромна школа е човешкият живот.

Вярвам в доброто, слаби защитавам,

трупам зрънца във Божия имот!

 

Така ме учиш - гладен да нахраня,

нещастен с думи нежни да теша

и правдата безкрайно аз да браня,

полека ребуса житейски да реша!

 

Като че ли е всичко толкоз ясно,

срещнах мъжа, от злото го спасих,

семейство ний създадохме и ето,

в децата нашто щастие открих!

 

А колко дълго с демони се борих

и толкоз слаба, без сили съм сега!

Врата към минало зад себе си затворих!

Ти дай ми сили напред да продължа!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Харизанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...