11 февр. 2009 г., 18:04

Безброй въпроси

595 0 4

   Вярвам, че повечето хора като мен си задават хиляди въпроси, дали някога ще

открием поне част от отговорите???

 

 

Каква е мойта мисия, се питам,

да дойда тук, на Майката Земя?

И мисля си, безцелно аз се скитам,

кога ще се завърна у дома?

 

А все се уча, все се просвещавам,

огромна школа е човешкият живот.

Вярвам в доброто, слаби защитавам,

трупам зрънца във Божия имот!

 

Така ме учиш - гладен да нахраня,

нещастен с думи нежни да теша

и правдата безкрайно аз да браня,

полека ребуса житейски да реша!

 

Като че ли е всичко толкоз ясно,

срещнах мъжа, от злото го спасих,

семейство ний създадохме и ето,

в децата нашто щастие открих!

 

А колко дълго с демони се борих

и толкоз слаба, без сили съм сега!

Врата към минало зад себе си затворих!

Ти дай ми сили напред да продължа!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Харизанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....