Безброй звезди угаснали
сред тъмнина
Всеки елф звездичка в мрака някога запалил
Всеки имал своя вечер да изгрява
и на лов за светлината и отивал в тъмнината
Но когато хора се явили засяващи отровата в земята
Звездите елфските души покрили
Небето плачело а вятърът разнасял му сълзите
В прозрачните здрачевини
Тъжна бе земята
През всичките ми дни
От този светъл бряг дo черни дълбини
Когато мъртви съзрях аз мечтите си мили
В два пътя различни и в мъка еднаква
В единият мойта зора се разплакa
А в другия болно надвисна нощта
И навеждам глава натежала от мъка
С огън в очите и с болка в сърцето
И черна роза откъснах там дето
Въздъхна вятърът плах
Но може би
не завинаги в душата ми слънцето се скрива
не завинаги в сърцето ми огънят заспива
не завинаги за мраз светът копнее
и не завинаги безмълвна слава грее
© Арвелс Todos los derechos reservados