24.02.2010 г., 16:24

Безброй звезди угаснали сред тъмнина

1K 0 0

     Безброй звезди угаснали

         сред тъмнина

 

 

Всеки елф звездичка в мрака някога запалил

Всеки имал своя вечер да изгрява

и на лов за светлината и отивал в тъмнината

Но когато хора се явили засяващи отровата в земята

Звездите елфските души покрили

Небето плачело а вятърът разнасял му сълзите

В прозрачните здрачевини

 

Тъжна бе земята

През всичките ми дни

От този светъл бряг дo черни дълбини

Когато мъртви съзрях аз мечтите си мили

В два пътя различни и в мъка еднаква

В единият мойта зора се разплакa

А в другия болно надвисна нощта

 

И навеждам глава натежала от мъка

С огън в очите и с болка в сърцето

И черна роза откъснах там дето

Въздъхна вятърът плах

 

Но може би

  не завинаги в душата ми слънцето се скрива

  не завинаги в сърцето ми огънят заспива

  не завинаги за мраз светът копнее

 и не завинаги безмълвна слава грее

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Арвелс Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....