24.02.2010 г., 16:24

Безброй звезди угаснали сред тъмнина

1K 0 0

     Безброй звезди угаснали

         сред тъмнина

 

 

Всеки елф звездичка в мрака някога запалил

Всеки имал своя вечер да изгрява

и на лов за светлината и отивал в тъмнината

Но когато хора се явили засяващи отровата в земята

Звездите елфските души покрили

Небето плачело а вятърът разнасял му сълзите

В прозрачните здрачевини

 

Тъжна бе земята

През всичките ми дни

От този светъл бряг дo черни дълбини

Когато мъртви съзрях аз мечтите си мили

В два пътя различни и в мъка еднаква

В единият мойта зора се разплакa

А в другия болно надвисна нощта

 

И навеждам глава натежала от мъка

С огън в очите и с болка в сърцето

И черна роза откъснах там дето

Въздъхна вятърът плах

 

Но може би

  не завинаги в душата ми слънцето се скрива

  не завинаги в сърцето ми огънят заспива

  не завинаги за мраз светът копнее

 и не завинаги безмълвна слава грее

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Арвелс Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...