24 ene 2006, 20:01

Безчуствена

  Poesía
1.2K 0 4

Отново не почуствах нищо.
Беше тъмно, празно и страшно...
в душата ми
Словата ти хвърчаха из стаята като нощни пеперуди.
Не ги чувах.
Защо дойде?
Нe помня да съм крещяла името ти до безпаметност...
Защо се върна?
За да ме  обвиниш, че съм безчувствена?
Или забрави как
разпарчетоса  на късчета

 обгорелите ми чуства.

Помниш ли?

Аз помня...   
Същите пеперудени думи редеше... не на мен.
На  другата.
Не се сърди. Бях там и чух.
Може би  не трябваше, но
оттогава съм глуха...
за теб.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наталия Божилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво е!
    и аз искам - "оттогава съм глуха... за теб."
    Поздрав!
  • Много ми хареса текста ти Наталия.
    Чувство, откровение, излята енергия.

    Поздрав и усмивка.
  • благодаря. Няма как да се сърдя, когато изобщо не се сятам за поет. Излияния....съвсем си права
  • Харесах идеята.За да докосва,трябва да го пооправиш малко,но се въздържам да те съветвам,вие младичките много бързо се сърдите.Поработи!Ще стане хубав стих!Поздравче!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....