24 ene 2006, 20:01

Безчуствена 

  Poesía
1004 0 4

Отново не почуствах нищо.
Беше тъмно, празно и страшно...
в душата ми
Словата ти хвърчаха из стаята като нощни пеперуди.
Не ги чувах.
Защо дойде?
Нe помня да съм крещяла името ти до безпаметност...
Защо се върна?
За да ме  обвиниш, че съм безчувствена?
Или забрави как
разпарчетоса  на късчета

 обгорелите ми чуства.

Помниш ли?

Аз помня...   
Същите пеперудени думи редеше... не на мен.
На  другата.
Не се сърди. Бях там и чух.
Може би  не трябваше, но
оттогава съм глуха...
за теб.

© Наталия Божилова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво е!
    и аз искам - "оттогава съм глуха... за теб."
    Поздрав!
  • Много ми хареса текста ти Наталия.
    Чувство, откровение, излята енергия.

    Поздрав и усмивка.
  • благодаря. Няма как да се сърдя, когато изобщо не се сятам за поет. Излияния....съвсем си права
  • Харесах идеята.За да докосва,трябва да го пооправиш малко,но се въздържам да те съветвам,вие младичките много бързо се сърдите.Поработи!Ще стане хубав стих!Поздравче!
Propuestas
: ??:??