natalia (Наталия Божилова)
91 2795
24 янв. 2006 г., 20:01

Безчуствена 

  Поэзия
1027 0 4

Отново не почуствах нищо.
Беше тъмно, празно и страшно...
в душата ми
Словата ти хвърчаха из стаята като нощни пеперуди.
Не ги чувах.
Защо дойде?
Нe помня да съм крещяла името ти до безпаметност...
Защо се върна?
За да ме  обвиниш, че съм безчувствена?
Или забрави как
разпарчетоса  на късчета

 обгорелите ми чуства.

Помниш ли?

Аз помня...   
Същите пеперудени думи редеше... не на мен.
На  другата.
Не се сърди. Бях там и чух.
Може би  не трябваше, но
оттогава съм глуха... за теб.

© Наталия Божилова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубаво е!
    и аз искам - "оттогава съм глуха... за теб."
    Поздрав!
  • Много ми хареса текста ти Наталия.
    Чувство, откровение, излята енергия.

    Поздрав и усмивка.
  • благодаря. Няма как да се сърдя, когато изобщо не се сятам за поет. Излияния....съвсем си права
  • Харесах идеята.За да докосва,трябва да го пооправиш малко,но се въздържам да те съветвам,вие младичките много бързо се сърдите.Поработи!Ще стане хубав стих!Поздравче!
Предложения
: ??:??