24 янв. 2006 г., 20:01

Безчуствена

Поэзия

1.2K 0 4

Отново не почуствах нищо.
Беше тъмно, празно и страшно...
в душата ми
Словата ти хвърчаха из стаята като нощни пеперуди.
Не ги чувах.
Защо дойде?
Нe помня да съм крещяла името ти до безпаметност...
Защо се върна?
За да ме обвиниш, че съм безчувствена?
Или забрави как
разпарчетоса на късчета

обгорелите ми чуства.

Помниш ли?

Аз помня...
Същите пеперудени думи редеше... не на мен.
На другата.
Не се сърди. Бях там и чух.
Може би не трябваше, но
оттогава съм глуха... за теб.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Sju (Сузи)

Хубаво е!
и аз искам - "оттогава съм глуха... за теб."
Поздрав!

2008-11-05T16:11:56+02:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Много ми хареса текста ти Наталия.
Чувство, откровение, излята енергия.

Поздрав и усмивка.

2007-01-27T18:50:19+02:00
natalia (Наталия Божилова)

благодаря. Няма как да се сърдя, когато изобщо не се сятам за поет. Излияния....съвсем си права

2006-01-24T22:03:34+02:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Харесах идеята.За да докосва,трябва да го пооправиш малко,но се въздържам да те съветвам,вие младичките много бързо се сърдите.Поработи!Ще стане хубав стих!Поздравче!

2006-01-24T21:02:28+02:00