24.01.2006 г., 20:01 ч.
Безчуствена
Отново не почуствах нищо.
Беше тъмно, празно и страшно...
в душата ми
Словата ти хвърчаха из стаята като нощни пеперуди.
Не ги чувах.
Защо дойде?
Нe помня да съм крещяла името ти до безпаметност...
Защо се върна?
За да ме обвиниш, че съм безчувствена?
Или забрави как
разпарчетоса на късчета
обгорелите ми чуства.
Помниш ли?
Аз помня...
Същите пеперудени думи редеше... не на мен.
На другата.
Не се сърди. Бях там и чух.
Може би не трябваше, но
оттогава съм глуха... за теб.
© Наталия Божилова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много ми хареса текста ти Наталия.
Чувство, откровение, излята енергия.
Поздрав и усмивка. -
благодаря. Няма как да се сърдя, когато изобщо не се сятам за поет. Излияния....съвсем си права
-
Харесах идеята.За да докосва,трябва да го пооправиш малко,но се въздържам да те съветвам,вие младичките много бързо се сърдите.Поработи!Ще стане хубав стих!Поздравче!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
и аз искам - "оттогава съм глуха... за теб."
Поздрав!