Jan 24, 2006, 8:01 PM

Безчуствена 

  Poetry
1022 0 4

Отново не почуствах нищо.
Беше тъмно, празно и страшно...
в душата ми
Словата ти хвърчаха из стаята като нощни пеперуди.
Не ги чувах.
Защо дойде?
Нe помня да съм крещяла името ти до безпаметност...
Защо се върна?
За да ме  обвиниш, че съм безчувствена?
Или забрави как
разпарчетоса  на късчета

 обгорелите ми чуства.

Помниш ли?

Аз помня...   
Същите пеперудени думи редеше... не на мен.
На  другата.
Не се сърди. Бях там и чух.
Може би  не трябваше, но
оттогава съм глуха...
за теб.

© Наталия Божилова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хубаво е!
    и аз искам - "оттогава съм глуха... за теб."
    Поздрав!
  • Много ми хареса текста ти Наталия.
    Чувство, откровение, излята енергия.

    Поздрав и усмивка.
  • благодаря. Няма как да се сърдя, когато изобщо не се сятам за поет. Излияния....съвсем си права
  • Харесах идеята.За да докосва,трябва да го пооправиш малко,но се въздържам да те съветвам,вие младичките много бързо се сърдите.Поработи!Ще стане хубав стих!Поздравче!
Random works
: ??:??