28 nov 2005, 16:24

Безчувствена

  Poesía
2K 0 4

Очите ми са стъклена измама,

в думите ми капка милост няма.

Спомени,мечти,надежди в лед сковаха моето сърце.

Сълзи не ще се стичат веч по моето лице.

Болката изпепели любовта,

сега безчувствена е моята душа.

Не искам нито обич,нито вярност-всичко е измама!

В мен боли дълбоката рана...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Усмивка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е хубаво. Напълно разбирам героинята от твоето стихотворение. Понякога човек изпада в такива състояния, но винаги трябва да има надежда за нещо, по-различно и по-добро в бъдеще.
  • Харесва ми Даа..добре ще е да сме безчувствени, но е много трудно да си такъв ..
  • Харесва ми,но мисля че трябва да оправиш последният ред
  • Всеки иска да е безчувствен, но уви .. много е трудно

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...