Nov 28, 2005, 4:24 PM

Безчувствена

  Poetry
2K 0 4

Очите ми са стъклена измама,

в думите ми капка милост няма.

Спомени,мечти,надежди в лед сковаха моето сърце.

Сълзи не ще се стичат веч по моето лице.

Болката изпепели любовта,

сега безчувствена е моята душа.

Не искам нито обич,нито вярност-всичко е измама!

В мен боли дълбоката рана...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Усмивка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много е хубаво. Напълно разбирам героинята от твоето стихотворение. Понякога човек изпада в такива състояния, но винаги трябва да има надежда за нещо, по-различно и по-добро в бъдеще.
  • Харесва ми Даа..добре ще е да сме безчувствени, но е много трудно да си такъв ..
  • Харесва ми,но мисля че трябва да оправиш последният ред
  • Всеки иска да е безчувствен, но уви .. много е трудно

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...