28 нояб. 2005 г., 16:24

Безчувствена 

  Поэзия
1821 0 4

Очите ми са стъклена измама,

в думите ми капка милост няма.

Спомени,мечти,надежди в лед сковаха моето сърце.

Сълзи не ще се стичат веч по моето лице.

Болката изпепели любовта,

сега безчувствена е моята душа.

Не искам нито обич,нито вярност-всичко е измама!

В мен боли дълбоката рана...

© Усмивка Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много е хубаво. Напълно разбирам героинята от твоето стихотворение. Понякога човек изпада в такива състояния, но винаги трябва да има надежда за нещо, по-различно и по-добро в бъдеще.
  • Харесва ми Даа..добре ще е да сме безчувствени, но е много трудно да си такъв ..
  • Харесва ми,но мисля че трябва да оправиш последният ред
  • Всеки иска да е безчувствен, но уви .. много е трудно
Предложения
: ??:??